Разчитане на имунологията на свързаните с възрастта болести

Очаквано въздействие:

Очаква се действието по тази тема да постигне следните въздействия:

• Ускоряване на достъпа на ЕС до по-рентабилни интервенции при все по-застаряващото население чрез идентифициране на персонализирани подходи за лечение на имунни заболявания, появили се в напреднала възраст.
• Намаляване на риска от заболяване на по-късен етап от живота чрез определяне на специфични стратегии за превенция въз основа на биомаркери за стареене и рискови фактори.
• Спиране на свързаното с възрастта обостряне на заболяването чрез идентифициране на прогнозни и цифрови биомаркери, които могат да стратифицират пациентите за ранна интервенция.
• Подобряване на качеството на живот за здрави индивиди и пациенти чрез предотвратяване на по-нататъшен спад на здравето, избягване на ескалиращите разходи за грижи и правилно стратифициране на индивидите по-рано в диагностичния път.
• Да ускори приемането на иновативни диагностични, превантивни и терапевтични стратегии, като укрепи позицията на ЕС като новатор в областта на здравеопазването.
• Оценка на цифровия биомаркер като потенциални регулаторни крайни точки в крайната цел за разработване на лекарства за остаряване в добро здраве.
• Интегриране на разпокъсаните научноизследователски усилия чрез обединяване на секторите на здравната промишленост и заинтересованите страни с цел разработване на възможности за интегриране на клинични и мултиомични данни.
• Създаване на условия за нови основани на данни научни изследвания чрез изграждане на инфраструктура за ИИ върху съществуващи данни и кохорти, които нито една организация не би могла да разработи самостоятелно

Пациентите и гражданите ще се възползват от подобрените медицински практики и решения в областта на здравеопазването, новите целенасочени стратегии за превенция и в крайна сметка от остаряването в по-добро здраве.

Действието ще подкрепи политиката и приоритетите на ЕС, включително Регламента за европейското пространство на здравни данни (ЕПЗД) и Законодателния акт на ЕС за изкуствения интелект, като същевременно ще допринесе за европейската конкурентоспособност за справяне с едно от основните предизвикателства пред обществото.

Очакван резултат:

Действието по тази тема трябва да допринася за всички изброени по-долу резултати:

1. Изследователите ще се възползват от по-доброто разбиране на потенциалните причинно-следствени връзки между хроничните възпалителни заболявания и биологичното стареене, а предвидимостта на придружаващите биомаркери би могла да даде възможност за определяне на прецизни рискови профили за появата на свързани с възрастта имунни заболявания и обостряния.
2. Пациентите ще се възползват от нови стратегии за ранно откриване, както и от нови диагностични подходи за разграничаване на началото на заболяването при възрастните хора от началото при по-младите възрастни. Това ще осигури персонализиран медицински подход към лечението и на свой ред ще спомогне за предотвратяване на прогресията на заболяването.
3. Пациентите и здравните специалисти ще се възползват от промяната на предназначението или разработването на нови терапии за застаряващото население с хронични възпалителни заболявания и прецизни медицински подходи, които предотвратяват влошаването на здравето, като същевременно намаляват разходите за здравеопазване.
4. Изследователите и промишлеността ще се възползват от установяването на систематични съвместни подходи за използването на наличните биобанки във всички възрастови групи, имунни заболявания и съпътстващи заболявания за възприемане на иновативни подходи (чрез интегриране на мултиомика, имунофенотипизиране, цифрови биомаркери, часовници за стареене и изкуствен интелект (ИИ) с изчерпателна информация за пациентите).
5. Пациентите и здравните специалисти ще се възползват от по-задълбочени познания за отговора на лечението и оценката на въздействието на стареенето върху ефективността на лечението.
6. Промишлеността и изследователите ще се възползват от създаването на регулаторни пътища за нови стратегии за намеса и биомаркери, водещи до по-бързо клинично разработване на лекарства, които подобряват обострянията на заболяванията, свързани с възрастта, като в крайна сметка дават възможност за превръщане на резултатите от научните изследвания в терапевтични решения за уязвимите групи пациенти. Това включва областта на цифровите биомаркери и тяхното използване в мониторинга на дейността, силата и умората като примерни показания.

Обхват:

Населението на света преминава през безпрецедентна демографска промяна, като се очаква броят на хората на възраст 65 и повече години да се удвои до 2050 г., което представлява едно от най-значимите предизвикателства за общественото здраве на нашето време. Преходът към застаряващо общество е придружен от паралелно нарастване на разпространението на хронични заболявания, мултиморбидност и години на живот в лошо здраве, което оказва огромен натиск върху здравните системи в световен мащаб [1]. Централен за това явление е прогресивното намаляване на имунната функция с възрастта, което не само увеличава чувствителността към инфекции и злокачествени заболявания, но също така води до хронично нискостепенно възпаление, известно като "възпаление" [2].

Дълбоките промени в имунната система, свързани с възрастта, се наричат имуносенсценция. Тези промени включват тимична инволюция, намалено наивно производство на Т-клетки, разширяване на Т-клетките на паметта с ограничено разнообразие на репертоара, повишено възпалително производство на цитокини (възпаление) и широка дисрегулация на вродения имунитет [3] [4]. Успоредно с това стареещите клетки натрупват и секретират SASP цитокини — като IL‑6, IL‑1β и TNF — които допълнително усилват възпалението и допринасят пряко за свързаната с age‑ имунна дисфункция [5] [6]. Успоредно с това се наблюдава нарастваща честота на имунно медиирани заболявания с първоначално начало при популации в напреднала възраст, включително ревматоиден артрит с късно начало [7], възпалително заболяване на червата с начало в напреднала възраст (IBD) [8], системен лупус еритематозус с късно начало (SLE) [9] и респираторни заболявания с късно начало [10] [11].

Критично напредналата възраст е свързана с повишена честота на автоимунни и възпалителни заболявания [12]. Освен това възрастните хора проявяват повишена уязвимост към имуномедиирани патологии, вариращи от автоимунни заболявания с късно начало до хипореакция на ваксината и нарушено възстановяване на тъканите [13] [14]. Въпреки ясната клинична тежест, механистичните основи на начина, по който стареенето променя имунната хомеостаза и чувствителността към заболявания, както и на начина, по който заболяванията променят процеса на стареене и имунната система, остават непълно разбрани. Всеобхватното разбиране на двупосочната връзка между дисфункцията на имунната система и процеса на стареене е наложително, за да се разработят целенасочени интервенции, които могат да предотвратят, забавят или обърнат свързаните с възрастта имунни заболявания и в крайна сметка да удължат продължителността на здравето.

Въпреки клиничното им значение, имунните заболявания, появили се в напреднала възраст, остават слабо разбрани в сравнение с по-младите им колеги, появили се в напреднала възраст. Доказателствата сочат, че те могат да представляват отделни болестни единици с уникални патогенни механизми, клинични прояви и отговори на лечението [15] [16]. Пресечната точка на имуносенсценцията с патологичната имунна дисрегулация представлява както предизвикателства, така и възможности за целенасочени интервенции.

Промишлеността, регулаторните органи, изследователите и други заинтересовани страни следва да се справят с критичната празнина в нашето разбиране за това как свързаните със застаряването имунни промени допринасят за патогенезата на заболяванията при възрастните хора. Новите открития, основани на доказателства, трябва да помогнат да се изяснят молекулярните двигатели както на имунните заболявания, възникващи в напреднала възраст, така и на обострянията на имунните заболявания по време на стареенето. Освен това тези констатации следва да спомогнат за идентифицирането на прогнозни биомаркери, водещи до съобразени с възрастта терапевтични и превантивни стратегии, отчитащи уникалния имунологичен контекст на по-възрастните пациенти, и в крайна сметка до намаляване на социално-икономическата тежест за обществото.

Следователно действието, финансирано по тази тема, има за цел да изясни ключовите биологични детерминанти, които стимулират остаряването в добро здраве и имунните ‑медиирани заболявания, със специален акцент върху това как ремоделирането на имунната система, свързано с age‑, оформя тези резултати.

От кандидатите се очаква да отговорят на всички от следните цели на темата в своето предложение:

Разбиране на молекулярните и клиничните различия между по-младите и по-възрастните заболявания: Фокусът на действието трябва да бъде върху имунно медиирани заболявания с пик на поява при пациенти в напреднала възраст, като възпалителни заболявания на червата и респираторни заболявания, и специално насочени към заболявания предимно с поява в напреднала възраст.

Поради това накратко предложението следва да обхваща следните имуномедиирани заболявания:

• гастроентерологични заболявания: IBD като болест на Крон, улцерозен колит;
• респираторни заболявания: като астма, хронична обструктивна белодробна болест, имунно-медиирана интерстициална белодробна болест;
• ревматоидни заболявания: като ревматоиден артрит, гигантоклетъчен артерит, полимиалгия ревматика, болест на Sjögren, SLE.

Фокусът и комбинацията от тези видове заболявания биха ограничили риска от дисперсия, но все пак отразяват различните системи от органи и дават възможност за важни сравнения между заболяванията.

Идентифициране на причините за появата на имунни заболявания в напреднала възраст: Определете специфичните клетъчни и молекулярни механизми, които предизвикват имунна дисрегулация уникално при възрастните популации.

Характеризират се факторите, водещи до обостряне на заболяването със стареенето: Проучете как свързаните с възрастта физиологични промени влияят върху прогресията на заболяването и честотата/тежестта на пристъпа.

Оценка на биологичната възраст като двигател на заболяването: Разграничаване на хронологичното от биологичното стареене при патогенезата на заболяването и определяне на прогнозни биомаркери за появата и обострянията, включително влиянието на съпътстващите заболявания.

Разграничаване на молекулярните фенотипове и свързаните с тях характеристики на пациентите между хронологично възрастни спрямо биологично възрастни и пациенти с поява на заболяване в напреднала възраст. Разберете хетерогенността на пациентите в напреднала възраст, както по отношение на отговора на лечението, така и по отношение на молекулярните сигнатури.

Определете значението на имуносенсценцията за биологичното и хронологичното стареене и дали има причинно-следствена връзка между възрастта, стареенето и хроничните възпалителни заболявания, включително отговора на лечението.

Идентифициране на общи имуносенсибилизиращи сигнатури при имунни заболявания, появили се в напреднала възраст: Осветяване на споделени пътища, които могат да представляват универсални терапевтични цели.

Да се оцени как анамнезата за ваксинация може да допринесе за намаляване на появата и/или обострянето на заболяването при по-възрастните популации. Освен това се оценява транслативността на системната серология или други имунологични крайни точки като маркери за стареене.

Идентифициране и валидиране на пътя: Идентифициране с помощта на ИИ/машинно самообучение (ML) на основните биологични пътища и биомаркери от събраните набори от данни. Оценка на въздействието на стареенето върху ефективността на лечението. Оценка на предвидимостта на идентифицираните биомаркери при застаряващите популации, независимо от основните хронични възпалителни заболявания.

Кандидатите следва да предвидят следните дейности като част от действието, финансирано по тази тема:

1. От заявителите се очаква да определят стратегия за оценка на свързаните с възрастта фенотипове на заболяванията и свързаните с тях биомаркери, включваща перспектива за моделиране заедно с извличане на данни с помощта на ИИ, подходящи статистически методологии и подходи за приоритизиране за проучване на механизмите на действие.

2. Заявителите следва да опишат подробно своя методологичен подход, включително стратегиите за проверка и процедурите за събиране на данни, като предоставят предварителни данни, за да покажат потенциал за успех, и стратегии за смекчаване на основните методологични рискове и ограничения.

Действието следва да използва както богатството на съществуващите кохорти, така и данните от нова целева кохорта за наблюдение, която се очаква да бъде създадена от консорциума, и да включва подходящи възрастови групи и групи за поява на заболявания. Следва да се използват нови и съществуващи групи за наблюдение, за да се оцени въздействието на стандартните лечения за полагане на грижи върху избраните заболявания, за да се определи пътят напред към прецизната медицина и да се разберат зависимите от възрастта въздействия на терапевтичния отговор.

Анализът на съществуващи и нови биоекземпляри (периферни кръвни мононуклеарни клетки, бели кръвни клетки, изпражнения, слюнка, урина, болни тъкани и издишван кондензат на дъха) следва да даде възможност за извършване на дълбоко молекулярно профилиране на целевите хронични възпалителни заболявания в различни възрастови групи с подходящи контролни групи, съответстващи на възрастта.

Богатството от данни (както съществуващи, така и новосъздадени чрез наблюдаваната кохорта), включително клиничните характеристики и здравните досиета на участниците (напр. болести, съпътстващи заболявания, оценка на крехкостта, ваксинация и история на инфекциите), събрани чрез най-съвременни методологии и технологии, ще даде възможност за цялостен анализ на хронологичното стареене, биологичните маркери за стареене и имунните подписи чрез:

• Имунологично профилиране: серология на системите, имунофенотипиране, анализ на репертоара на Т/В клетките, имунопептидом.
• Молекулно профилиране (системно и органно-специфично), включително RNASeq, scRNASeq, пространствена транскриптомия, протеомика, метаболомика, епигеном.
• Оценяване и сравняване на множество часовници за стареене, напр. IMM-AGE, iAge, протеомни, соматични ДНК мутации, напр. свързани с CHIP мутации, епигенетични (ДНКМ), РНК и метаболитни часовници.
• Метагеномика: Микробиом/Virome. Чревните, белодробните и тъканно-резидентните микробиоми са ключови модулатори на имуносенсценцията и възпалението и влияят върху появата и обострянето на имунните заболявания в напреднала възраст. Интегрираното метагеномно и метаболомно профилиране ще бъде съчетано с имунофенотипизиране, часовници за стареене и цифрови биомаркери, за да се идентифицират микробиомните подписи на биологичното стареене и риска от заболявания. Включването на моделиране на взаимодействието между гостоприемника и микробиома ще даде възможност за идентифициране на модифицируеми пътища в подкрепа на стратегиите за целенасочена превенция и ранна намеса при застаряващото население.
• Използване на електронни здравни досиета за цялото население със съпътстващи заболявания, но също и история на ваксинацията, данни за вирусни/бактериални инфекции и профили на имуногенност като функционални показатели за определяне на имуносенсценцията.
• Прилагане на основани на ИИ изчислителни подходи за интегриране на данни от мултиомиката с електронни здравни досиета и регистри на заболяванията, базирани на населението, за да се идентифицират потенциалните пътища на агностично стареене на болестта и да се разкрият както агностични, така и специфични за болестта механизми, чрез които имуносензацията може да доведе до появата и прогресирането на автоимунни заболявания при населението в напреднала възраст. Действието трябва да свързва идентифицираните промени с характеристиките на пациента, включително тежестта на заболяването, отговора на лечението, съпътстващите заболявания, възрастта и възрастта в началото на заболяването. Когато е възможно, следва да се разработят подходящи стратегии за проверка, за да се преодолее разминаването между изчислителните и биологичните резултати.
• Прилагане на цифрови здравни технологии (напр. носими устройства, вътрешни ходила, ръкохватка, наблюдение на съня) и свързаните с тях цифрови биомаркери за оценка на физическата функция, проследяване на съня и корелация с молекулярни маркери.

3. От заявителите се очаква да разгледат потенциалното регулаторно въздействие на резултатите и, когато е уместно, да разработят регулаторна стратегия и план за взаимодействие за генериране на подходящи доказателства, както и за своевременно ангажиране с регулаторните органи. Освен това заявителите следва да предвидят ангажирането на регионалните здравни системи и органи, за да се подготвят за клиничното прилагане и приемането на резултатите, когато е необходимо.

4. Заявителите следва да включат в своето предложение стратегия за гарантиране на устойчивостта на крайните продукти от проекта, включително събраните данни и извадки, след периода на финансиране.

5. Заявителите следва да използват опита от европейските научноизследователски инфраструктури (ERIC), които вече работят в областите, посочени в настоящата тема на поканата, за да се избегне припокриване и да се увеличи въздействието на резултатите.

Очаква се при действието, финансирано по тази тема, да се вземат предвид потенциалните полезни взаимодействия с проекти, които работят в областта, представляваща интерес за тази тема.

[1] Garmany A, Terzic A. et al. Скок в продължителността на живота: Обърнете внимание на разликата в здравословното състояние. NPJ Regen Med. (2021)

[2] Yousefzadeh, M.J., Zhu, Y. и др. Стареещата имунна система предизвиква стареене и стареене на твърди органи. Природа (2021 г.)

[3] Weyand, C.M., Goronzy, J.J. и др. Устойчивата имунна младост рискува автоимунно заболяване в застаряващия гостоприемник. Нат стареене (2025)

[4] Li, X., Li, C., Zhang, W. и др. Възпаление и стареене: сигнални пътища и интервенционни терапии. Sig Transduct Target Ther (Целта на Sig Transduct). (2023)

[5] Soto-Gamez A., Quax J. W., Demaria M. Survival networks in senescent cells (Мрежи за оцеляване в старчески клетки). Списание по молекулярна биология (2019)

[6] De Luca F., Camporeale V., Leccese G., et al. От сценични клетки до системни възпалителни клетки (2025 г.)

[7] Zimba O, Kocyigit BF. et al. Късно появил се ревматоиден артрит: клинични характеристики, диагностични предизвикателства и подходи за лечение. Ревматол Int. (2025)

[8] Granot M, Haberman Y. et al. Възпалителната болест на червата в напреднала възраст има отличителни характеристики на заболяването и модели на лечение. Обединен европейски гастроентерол Й. (2025 г.)

[9] Мрутюнджая, П., Ахмед, С., Ботабекова, А. и др. Късно появил се системен лупус еритематозус. Ревматол Int. (2025)

[10] Turrin, M., et al. Разлики между ранната и късната астма: Ролята на коморбидността в контрола на симптомите. Вестник на алергията и клиничната имунология: На практика (2022 г.)

[11] Патерсън, K. C., et al. Интерстициална белодробна болест при възрастните хора. CHEST (2017 г.)

[12] Терехова М., Бохачова П., Артьомов М.Н., Човешко имунно стареене. Имунитет (2025 г.)

[13] Hofer S.J., Rapp S., Klenermann P., Simon A.K. Разбиране и подобряване на ефикасността на ваксината при по-възрастни хора. Стареене на природата (2025 г.)

[14] Xu A., Liu Y. et al Глобална тежест на основните хронични респираторни заболявания сред възрастните хора … PlosOne (2025)

[15] Basu S, Ulbricht Y. и Rossol M. Здравословно и преждевременно стареене на моноцити и макрофаги. Отпред. Имунол е. (2025)

[16] Li Y., Ma J. et. al. Напредъкът на научните изследвания в областта на биологичните продукти при ревматоиден артрит в напреднала възраст (EORA). Отпред. Стареене (2025 г.)