Подход при множество опасности и кумулативни/каскадни въздействия

Очакван резултат:

Очаква се резултатите от проектите да допринесат за някои или всички от следните очаквани резултати:

• Интегрирани системи за единични опасности в прогнозни модели от следващо поколение с множество опасности за оценка на каскадните ефекти (напр. горещи вълни, наводнения, суши, свлачища, проливни дъждове) и взаимодействията между метеорологичните, геофизичните и технологичните опасности;
• Засилено прогнозиране и реагиране на опасностите чрез изследване на интеграцията на моделите и оперативната съвместимост на платформите;
• разработване на цялостни показатели за риска и устойчивостта в подкрепа на стратегии за превенция на множество опасности, обхващащи основните физически, икономически и социални последици;
• Подобряване на моделите за анализ, като се вземе предвид променящото се състояние на уязвимост, дължащо се на каскадни и кумулативни ефекти, чрез цифрови симулации и експериментални изпитвания, евентуално подкрепени и от приложения с ИИ;
• Събрани надеждни данни (същата степен на подробност и формат) и начини за тяхното споделяне и анализ. Оперативната съвместимост на всички видове системи и обменът на информация са от решаващо значение въз основа на принципа „необходимост да се знае“;
• подобряване на обмена на знания/опит от минали извънредни ситуации за справяне с бъдещи извънредни ситуации, както и укрепване на транснационалния обмен на знания и данни между държавите от ЕС, както и от ранно предупреждение до ранни действия;
• Подобрено управление на риска от бедствия и устойчивостта поради единични/множество заплахи чрез цялостен, системен и хоризонтален подход, като се вземат предвид и съответните промени, като например изменението на климата, цифровата трансформация, екологичните и социално-икономическите условия;
• разработване на цялостни показатели за риска и устойчивостта в подкрепа на стратегии за превенция на множество опасности, обхващащи основните физически, икономически и социални последици;
• Решенията включват анализ на физическите, социалните и управленските системи и вземат предвид разработването на цялостна оценка на ЕС на рисковете и заплахите.

Обхват:

Необходимо е да се постигне напредък по отношение на оценката на риска от множество опасности и устойчивостта при бедствия. Въз основа на интегрирания подход, обхващащ всички опасности, напредъкът ще бъде постигнат чрез интегриране на модели за единични опасности в системи за прогнозиране от следващо поколение, способни да анализират каскадните и кумулативните ефекти. Основен акцент следва да бъде поставен върху ранните и изпреварващи действия, като се подобри разбирането на взаимодействията между метеорологичните, геофизичните и технологичните опасности, включително тяхното комплексно въздействие върху обществата, икономиките и критичната инфраструктура.

Предложенията следва да имат за цел разработването и валидирането на интегрирани модели за прогнозиране, които подобряват прогнозирането и управлението на сценарии с множество опасности, подкрепят гъвкавостта и разширяемостта и координацията на отговорите чрез включване на данни в реално време, основани на ИИ анализи и технологии за дистанционно наблюдение. Тези модели следва да улеснят подобреното прогнозиране на опасностите чрез преодоляване на предизвикателствата, свързани с оперативната съвместимост на платформите и обмена на данни, като се гарантира, че различните системи за наблюдение на опасностите на местно, национално и световно равнище могат ефективно да комуникират и да работят в синергия.

Усилията следва също така да проучат оперативната съвместимост на регионалните и националните системи за предупреждение за опасности, като се подобрят възможностите за глобално прогнозиране на опасности като свлачища, предизвикани от екстремни метеорологични явления, или моделиране на кумулативни щети за земетресения и техните вторични трусове. Научните изследвания следва да преодолеят пропуските в моделите за оценка на загубите, като вземат предвид каскадното и дългосрочното въздействие на бедствията върху инфраструктурата, застроената среда, веригите на доставки и разнообразните нужди на общностите. Освен това предложенията следва да допринасят за разработването на усъвършенствани инструменти и методики за оценка на комбинираното въздействие на множество опасности върху критичната инфраструктура, като се гарантира, че стратегиите за управление на риска от бедствия отчитат взаимозависимостите между секторите. Това следва да включва основани на сценарии стрес тестове, цифрови близнаци за моделиране на риска и основани на ИИ системи за подпомагане на вземането на решения, като се вземат предвид съществуващите предубеждения, за да се подобри планирането на устойчивостта на жизненоважни услуги като енергетиката, водоснабдяването, транспорта и телекомуникациите.

При управлението на риска от бедствия следва да се прилага цялостен, системен и хоризонтален подход, като се вземат предвид тенденциите в изменението на климата, влошаването на състоянието на околната среда и уязвимостта, като пол, възраст, увреждания и други социални фактори. Темата следва да доведе до създаването на всеобхватни показатели за риска и устойчивостта, включващи физически, икономически и социални измерения, за да се подпомогнат лицата, отговорни за вземането на решения, при разработването на ефективни стратегии за превенция и адаптиране. Като се има предвид надграждането и използването на съществуващите системи, като например услугата на „Коперник“ за управление на извънредни ситуации (CEMS), платформата „Дестинация Земя“ или Центъра за данни за риска, биха могли да бъдат от полза.

Проектите следва да извършват анализ на заинтересованите страни или пазара и пътна карта или план за внедряване на разработените методики, констатации и технологии в промишлеността, научноизследователската и иновационната общност и/или съответните органи.

Проектите могат да вземат предвид активите, но също така и специфичните предизвикателства, пред които са изправени най-отдалечените европейски региони, и могат да включват субекти от тези региони в състава на консорциума.

Проектите следва да допринасят за укрепване на управлението на риска на множество равнища чрез насърчаване на сътрудничеството между научните общности, създателите на политики, службите за спешно реагиране и операторите на инфраструктура. Следва да се положат усилия за привличане на генерирано от гражданите съдържание в социалните медии и децентрализираните цифрови платформи за ориентирано към гражданите ранно предупреждение и ситуационна осведоменост. Следва да се гарантира привеждане в съответствие с политиките на ЕС, международните рамки за намаляване на риска и най-добрите практики при планирането на устойчивостта, като се увеличи максимално приложимостта и въздействието на разработените решения. Стратегията на Съюза за готовност е ключов документ в това отношение и включва ключово действие за разработване на всеобхватна оценка на ЕС на рисковете и заплахите. Препоръчва се да се намерят полезни взаимодействия с проекти, финансирани с безвъзмездни средства за оперативни разходи, като например „Знания за действие в областта на превенцията и усилването“; „Готовност“ (KAPP)[1].

Когато е приложимо, предложенията следва да използват данните и услугите, налични чрез европейските научноизследователски инфраструктури, обединени в рамките на Европейския облак за отворена наука, както и данните от съответните пространства на данни. Следва да се положат специални усилия, за да се гарантира, че данните, изготвени в контекста на тази тема, са FAIR (достъпни, оперативно съвместими и повторно използваеми).

Ниво на технологична готовност - Ниво на технологична готовност, очаквано от завършени проекти

Очаква се дейностите да постигнат РТГ 6 до края на проекта — вж. общо приложение Б.

[1] Knowledge for Action in Prevention and Preparedness (KAPP) — Европейска комисия — https://civil-protection-humanitarian-aid.ec.europa.eu/funding-evaluations/financing-civil-protection/cp-calls-proposals/knowledge-action-prevention-and-preparedness-kapp-0_en